Паоло Монтеро

Уругвайският бранител на Ювентус Паоло Монтеро бе един от най-суровите футболисти на своето време. Южноамериканецът се присъедини към Старата госпожа през 1996 година, след като преди това бе изкарал 4 години (114 мача и 4 гола) в Аталанта. Идвайки в Юве, Монтеро, който оперираше или отляво на отбраната, или в центъра й, веднага привлече вниманието върху себе си. 181-сантиметровият играч често получаваше жълти картони, а статистиката сочи, че той има цели 16 червени картони в калчото, което е рекорд.

Монтеро бе смятан за най-добър приятел на Зинедин Зидан, който пристигна при "бианконерите" през същата 1996 г. Уругваецът обаче може да се смята за карък в тогавашния тим на Марчело Липи - под ръководството на славния белокос треньор Монтеро записа три загуби в три изиграни финала в Шампионската лига - 1997, 1998 и 2003 година. Нещо повече, в последния от изброените бранителят бе един от тримата футболисти на Ювентус, които не успяха да преодолеят вратаря на Милан Нелсон Дида при ударите от бялата точка, което коства на торинци купата на "Олд Трафорд".

Въпреки това, Монтеро ще се помни най-вече с на моменти доста грубата и безкомпромисна игра, като в един от многото случаи юношата на Пенярол удари с юмрук едно от италианските "добри" момчета - Луиджи Ди Биаджо. С родината си Монтеро участва на Мондиал 2002 в Далечния изток. Любопитно е, че четирикратният шампион на Италия с Ювентус (1997, 1998, 2002, 2003) сложи край на кариерата си в символичен мач, който бе бенефис и на друга бивша звезда на торинския гранд Марсело Салас. № 50: Глен Стрьомберг
№ 49: Матиас Алмейда
№ 48: Валтер Касагранде
№ 47: Енцо Франческоли
№ 46: Андреас Мьолер
№ 45: Карлос Агилера
№ 44: Абел Балбо
№ 43: Карл-Хайнц Ридле
№ 42: Рамос Диас
№ 41: Диего Симеоне
№ 40: Юрген Клинсман
№ 39: Алдаир
№ 38: Юри Джоркаеф
№ 37: Юрген Колер
№ 36: Андреас Бреме
№ 35: Томаш Скухрави
№ 34: Синиша Михайлович
№ 33: Рубен Соса
№ 32: Ален Бокшич