Alessandro Del Piero - Ciao il Capitano | 13.05.2012 |
Автор
Съобщение
juventus_93 Admin
Брой мнения : 1086 Points : 3275 Join date : 04.08.2010 Age : 30 Местожителство : Стара Загора
Заглавие: Alessandro Del Piero - Ciao il Capitano | 13.05.2012 | Сря Юли 04, 2012 7:01 am
Юве вече не е същият, най-големият си тръгна от Торино!
Поклон! Това е най-малкото, което заслужава вездесъщият кавалер на "Старата госпожа", който дори и при смяната си не се раздели с капитанската си лента...
Ювентус никога няма да бъде същия след днешния ден. Колкото и да е велик, грандът от Торино загуби една сантиментална част от себе си, която е невъзможно да преоткрие. Една фигура, която дълги години наред обединяваше феновете на „бианконерите“, екзалтираше ги с фамозните си попадения и донесе безброй титли във витрината на Юве.
Един футболист, който с елегантния си стил на игра и джентълменско поведение си спечели уважението на цяла Италия, на кръвните врагове Милан и Интер. Една легенда, която бе изпратена като такава през октомври 2008 – с хиляди аплодисменти от препълнения „Сантяго Бернабеу“, само минути след като бе наказала на два пъти „белия балет“.
Алесандро Дел Пиеро изигра последния си двубой с фланелката на Юве пред собствена публика. Едно голобрадо момче, което пристигна в Торино през далечната 1993 година, днес бе изпратено като жива легенда от привържениците на „бианконерите“.
Когато цели 19 години не си изоставил „любимата“ си, докато другите го правят под път и над път за някой друг милион в повече, заслужаваш уважение. Алекс получи повече от това – в 57-та минута на двубоя с Аталанта Пинтурикио напусна терена на „Ювентус Арена“, без да дава лентата на свой сътборник. Защото той е единственият, незаменим кавалер на „Старата госпожа“ и винаги ще бъде такъв...
Една съкровена връзка, една неразривна любов бе прекъсната на терена, но не и извън него. Защото Дел Пиеро оттук насетне ще бъде един блян, един идеал за всеки фен на Ювентус. А като такъв, той ще бъде още повече желан и обичан...
...Как едно момче от Конелиано се превърна в най-титулувания играч на Ювентус за всички времена - историята на Алесандро Дел Пиеро.
Дванадесети септември 1993 година. На стадион „Пино Закария” един срещу друг се изправят домакините от Фоджа и гостуващия състав на Ювентус. Тече 74-та минута на двубоя, когато на терена, на мястото на екстравагантния „черно-бял” нападател Фабрицио Раванели се появява едно 18-годишно момче, никому известно дотогава.
Алесандро влиза отново като резерва във втория си двубой за Юве - срещу Реджина, този път на мястото на Роберто Баджо.Седмица по-късно, в мача срещу Реджина голобрадият тийнейджър бележи своя първи гол за Ювентус, дал началото на една феноменална кариера. Един незабравим период на терена, който, за щастие, трае и до днес и ще продължи поне до края на следващия сезон, защото само преди броени дни вече 36-годишният Алесандро Дел Пиеро се врече за пореден път в любов на „Старата госпожа”.
Колкото и чудно да звучи, историята, футболът, като цяло, можеше да бъде по-различен, а с основна заслуга за това щеше да бъде настоящият селекционер на Ирландия Джовани Трапатони. Месеци преди да навърши 19 години, роденият в Конелиано, Венето нападател е взет на „Деле Алпи” (б.а. – на негово място сега се строи новият дом на Юве, а „бианконерите” в момента играят на Олимпийския стадион в Торино). Наставник на „Старата госпожа” по това време е именно Трап, който кара своя втори период в клуба. Ръководил дотогава трите италиански гранда в богатата си треньорска кариера – Милан, Юве и Интер, той иска в състава си опитни футболисти, които да му помогнат в борбата в Калчото и в Европа. А Алекс тъкмо е пристигнал на ново място, в многопо-голям и титулуван клуб от бившия му Падова. Млад, неопитен, неосъзнал все още къде се намира и невъзприел историята и традициите на клуба.
Логично, Трапатони се замисля върху възможността да прати бъдещия талант в някой по-слаб отбор, в който да се обиграе и натрупа опит. За огромно щастие, обаче, не го прави. Тази опция остава само в главата на специалиста и не намира поле за реализация. След това съдбоносно решение, следва един вълнуващ и опияняващ романс между Алекс и „Госпожата”, който продължава и до ден днешен.
„Помня, че Трап бе близо да прати Алекс някъде под наем. Беше нормално, с оглед факта, че бе твърде млад. Все пак, след като го видя какви неща умее да прави, Джовани реши да го задържи в първия тим. Така започна и легендарният път на Дел Пиеро“, заяви наскоро Антонио Кукуреду, един от треньорите, работили в ранните години с живата легенда на „бианконерите”.
Истински феномен на терена, елегантен джентълмен на и извън него, Дел Пиеро печели публиката с фамозните си изпълнения, сърцатата си игра и несломимия дух. Низ от премеждия, възходи и падения, щастие и разбити мечти. Това е животът на Алекс. Верен от първия момент, в който пристигна на базата в Коверчано, той дори и за миг не помисли да предаде „Старата госпожа”, отдавайки се на "друга".
Не се поддаде в изгрева на кариерата си, въпреки че имаше жестока конкуренция в лицето на друга икона на Апенините – Роберто Баджо. Търпеливо изчака своя момент, за да взриви футболната реалност в Калчото и да загатне, че на хоризонта се появява нова звезда - "супернова". Талант от такава величина, че принуди ръководството да продаде Роби Баджо на Милан, за да може да му бъде осигурено титулярното място. Не се примири в края на 90-те, когато редица тежки контузии го оставиха за дълго далеч от терена и бляскавата му форма, а някои недоброжелатели побързаха да го отпишат.
Не се примири и когато получи най-тежкия удар в живота си – смъртта на баща му, който почина от рак седмица преди гостуването на Бари на 18-ти февруари 2001. Отдал се на мъката, Дел Пиеро пропусна всички тренировки на отбора през седмицата, но влезе като резерва в срещата и отбеляза победното попадение на „Сан Никола”, за да потъне в море от сълзи...
Години по-късно той призна: "...смъртта на баща ми опрости моята игра. Съзнанието ми се лиши от някои мисли и съмнения, които ме мъчеха и за които съм размишлявал. Престанах да обръщам внимание на чуждото мнение за играта ми. Покрай болестта на татко разбрах, че има далеч по-неразрешими проблеми. Футболът беше моят живот, но животът не е само футбол. Добрата ми игра може би се дължи на факта, че осъзнах това”. Следват 4 титли на Италия в следващите 5 години, последните две от които скандално отнети. Именно заради процеса „Калчополи” тимът е изпратен в Серия „Б”. Куп играчи напуснаха отбора, но Алекс и още някои емблеми като Джанлуиджи Буфон и Павел Недвед останаха. Обяснението на Дел Пиеро - „Един истински джентълмен никога не остава своята дама”. Колко много, събрано само в няколко думи...
Просто за сравнение - Златан Ибрахимович бе един от тези, които избягаха от Юве, когато тимът се нуждаеше от подкрепа в тежкия момент след разтърсилия цяла Италия процес. Целува емблемата на Интер за известно време, след което избяга и от там, за да се провали с гръм и трясък в Барселона, отново "верен до гроб" на каталунците. За капак, накрая се врече в любов на кръвния враг на „нерадзурите” – Милан. Историята на скандалния босненец с шведски паспорт е само една от многото, показателни за притежанието на неоспорима класа и голмайсторски нюх, но липса на какъвто и да е характер, достойнство и мъжество.
Не са един и два случаите, в които изграждаме ореол около даден футболист, боготворим го, благоговеем пред него и бихме направили всичко, само за да можем да се докоснем до него. Да, до същия този, който само дни или месеци по-късно се кланя на други, използвайки всякакви тривиални знаци, показващи „безграничната” му любов към новия клуб-мечта. Любов, подчинена на някой друг милион в повече...
А какво стана с Дел Пиеро след сезон 2005-2006? Бе целунат от съдбата - световна титла с Италия, триумф във втория ешалон, голмайсторски приз в Серия „Б”, нов такъв и в Калчото, последван от може би най-емблематичния момент в кариерата му. На 5-ти ноември 2008, дни преди да навърши 34 години, Пинтурикио, както е наричана от някои легендата на Юве, отбеляза двете попадения за победата с 2:0 над Реал Мадрид в Шампионската лига. При последвалата смяна в добавеното време цял „Сантяго Бернабеу” е на крака, за да изпрати момчето от Конелиано. Уникано признание, за което мнозина мечтаят, но едва на пръсти се броят тези, които са го заслужили и получили.
Такъв е Алекс – обичан и признат от свои и чужди...Алекс, който днес се сбогува с тифозите на Юве, но продължава да бъде емблемата на клуба.
Алесандро Дел Пиеро – бяло-черен докрай
20-ти май бе една тъжна вечер за тифозите на Ювентус. Поводът не е загубата от Наполи, причината бе друга – Алесандро Дел Пиеро. Символът на торинския гранд облече за последно бяло-черната фланелка. В средата на второто полувреме четвъртият съдия вдигна табелка , на която светеше номер 10. Дел Пиеро свали капитанската лента, а стадионът се изправи на крака, за да изпрати своя любимец. Не само тифозите на Юве, а и тези на сините от Неапол, които не са забравили головете му с националния отбор на адзурите, станаха на крака, за да изпратят една от легендите на италианския футбол.
За успехите и титлите, за върховете, които Дел Пиеро е изкачил с клубната фланелка и на национално ниво, няма смисъл да говорим. Когато си станал световен шампион с Италия, когато си спечелил Шампионска лига с Ювентус, когато Бернабеу става на крака и те аплодира при смяната ти, ти си постигнал всичко във футболната си кариера.
В моето детство нямаше компютри, интернет и мачове всеки ден по телевизията. Чакахме да дойде неделя, за да гледаме двубоя от Калчото. Тогава в един от тези неделни следобеди, не помня срещу кого точно играеше Юве, но аз си избрах моя отбор, избрах си и Дел Пиеро. Последваха фланелки на торинския гранд с номер 10, плакати на бианконерите, а по-късно и бакенбардите на Але. Всичко мина като на лента пред очите ми, докатo гледах легендата на бяло-черните да напуска терена във финала за купата на Италия.
Нито веднъж не съм съжалявал, че точно Дел Пиеро е моят любимец. Той показа, че е великан както на терена, така и извън него. Когато сключваш брак се кълнеш, че ще бъдеш до любимия и в добро, и в зло. Преди 19 години Але подписа договор с любимия Юве и му остана верен. Като истински капитан не напусна отбора си, когато потъна в серия Б. Дел Пиеро често търкаше скамейката при Капело и оставаше резерва в последните години, но нито веднъж не измрънка, а напротив влизаше, вкарваше и решаваше двубои. Намалиха драстично заплатата му, но не си тръгна, верен на каузата Юве.
В неделя вечер Дел Пиеро напусна бианконерите, изпълнил своята мисия. След няколко години мъка Ювентус е на върха. Капитанът остави отбора си там, където бе и при идването му преди 19 години – лидер в серия А. Рядко в днешния футбол може да срещнем играчи като Але, толкова отдадени на един отбор. В този меркантилен свят футболисти като Джерард, Гигс, Тоти ни връщат към времената, когато парите не бяха основното, а фланелката значеше всичко. Такъв бе и Алесандро Дел Пиеро, верен на Ювентус в добро и зло.
Дел Пиеро си тръгва от Ювентус, но е сигурно, че един ден ще се завърне в родния си дом
Една епоха в целия световен футбол достигна своя край. Една ера, която ще остане завинаги неповторима… Алесандро Дел Пиеро се сбогува с Ювентус и Серия А, вдигайки шампионския трофей над главата си вчера. Легендата на торинци изведе тима с капитанската лента в двубоя срещу Аталанта и дори вкара един гол за успеха с 3:1.
Не е ясно къде ще продължи кариерата си гениалният голмайстор. По всяка вероятност дестинацията ще е Америка. Това няма никакво значение. Където и да отиде, Але ще продължи да бъде величие. „Сбогом, Дел Пиеро!”, тъгуват тифозите. Те са наясно, че техният любимец ще се завърне скоро под една или друга форма в клуба на сърцето си, но фактът, че една епоха приключва, няма как да не поражда сълзи. 19 години Алесандро даваше цялото си сърце за Ювентус и се превърна в символ, в емблема. Той получи своето безсмъртие! Но сега една поредна важна частица от футбола, сякаш няма да я има…
“Пред мен има цял живот, за да работя като директор. Все още съм в добра форма. Роден съм да играя футбол, като ще го правя толкова дълго, колкото мога”, каза Дел Пиеро на раздяла. Преди години, когато Юве бе пратен в серия „Б”, Павел Недвед каза: „От Ювентус си тръгнаха футболистите – останаха само мъжете!”.
Сега бих добавил, че си тръгна най-любимият и всеотдаен мъж на „Старата госпожа”.
Alessandro Del Piero - Ciao il Capitano | 13.05.2012 |
Индекс 
Последни снимки 
Търсене 
Регистрирайте се 
Вход 
Чет Юли 19, 2018 9:01 pm by 
Календар
Заглавие: Alessandro Del Piero - Ciao il Capitano | 13.05.2012 | 
