Интервюто с Буфон: Предавам опита си на младите

Джанлуиджи Буфон е една от знаковите фигури на футболната планета. От повече от 15 години той е незаменимият страж на вратата на “скуадра адзура”, където се записа като естествения наследник на Дино Дзоф, свещения световен шампион на 40-годишна възраст.

След дебюта си на 29.10.1997 г. в Москва (1:1 с Русия) Буфон има
общо 126 мача с националния екип. Световен шампион и вратар №1 от Мондиал 2006, капитан от идването на Чезаре Прандели през 2010 г.



- Джанлуиджи, в началото на Вашата кариера до 14-годишен играхте като опорен халф. Вярно ли е, че спасяванията на вратаря на Камерун Томас Н’Коно на световното в Италия 1990 са в дъното на отдаването Ви на вратарството?

- Потвърждавам. Именно Томас Н’Коно с блестящите си спасявания ме накара да се влюбя в този пост. Той бързо се превърна в мой идол и нарекох сина си Луи Томас в негова чест. После Н’Коно ми се обади да ме поздрави с рождението на своя съименник.

- Казват, че като хубавото вино вратарят става по-добър с остаряването си. Според Вас на каква възраст един вратар узрява?

- Не зная. Разбира се, границата от 30 години е ключов момент в живота на всеки човек. В спорта е същото: веднъж като минеш 30-те, трябва да влизаш и в мачовете, и в тренировките, използвайки опита си. Необходимо е да работиш много повече, за да останеш на същото ниво.
После...

- Вратарят може ли да приеме ролята си на капитан, след като е далеч от основните действия по терена?

- Аз никога не съм смятал, че капитанът е единствено онзи, който разнася лентата по терена. Истинският капитан е онзи, който приема
важна роля в отбора и на терена, и в съблекалнята. За това няма
значение какъв пост заема.



- С кой защитник сте имал или и днес имате най-голямо разбирателство?

- Без колебание ще посоча петима: Фабио Канаваро, Лилиан Тюрам, Андреа Бардзали, Леонардо Бонучи и Джорджо Киелини.

- Едно спасяване също толкова важно ли е колкото един гол?

- Вярвам го искрено. Един вратар знае, че трудно биха му се простили евентуални грешки. Това е пост, който изисква постоянна съсредоточеност и не позволява никакво отпускане.

- Кое е най-важното Ви спасяване досега?

- Много е трудно да се постави едно пред друго. За щастие съм правил много спасявания от подобна величина. Лично за мен обаче най-решаващото е онова на удара с глава на Зинедин Зидан на финала на Мондиал 2006.



- В първия Ви сезон в Ювентус, 2001/02, допуснахте само 23 гола в 34 шампионатни мача. Цел ли е за Вас подобряването на този рекорд?

- Това наистина е най-добрият резултат на защитата. Ще бъде идеално, ако успеем този сезон да подобрим постижението от преди 11 години.

- След почти 800 мача, 126 от тях с националния екип, кой е треньорът, оставил най-голям отпечатък върху Вас?

- Не искам да ставам банален в отговорите си, но според мен всички треньори са оказали решаващо значение за напредъка ми. Все пак
смятам, че Антонио Конте е наистина най-добрият треньор, с когото съм работил. За малко време той успя да стегне една група играчи, които в течение на два сезона не можеха да прескочат 7-мото място. А той спечели на мига.



- Кой нападател Ви е създавал най-много проблеми?

- Златан Ибрахимович е много голям играч, който винаги ме е впечатлявал и ми е създавал проблеми.

- Кой защитник бихте искали да имате пред себе си?

- Не бих могъл да избера по-добри от онези, с които съм играл.

- Какво представлява Ювентус според Вас?

- Път на успеха, на умората и отдадеността. Семейство, където пораснах и на което помогнах да израсне. До някаква степен е начин на
живот.

- Според Андреа Аньели удължаването на договора Ви е станало просто с един поглед, тъй като сте “коректна личност” и “сте си у дома в Юве”...

- Истина е. Няма какво особено да се добави. Когато дойдох тук, имах отлично усещане и, както и в този случай, думите не са особено нужни за постигане на съгласие.



- Какво мисли един капитан на 35 години, когато вижда хлапаци на 19 години в националния отбор?

- Че времето тече за всички. Аз дебютирах на 17 години, а днес съм на 35. Не мога да спра стрелките на големия часовник на времето, но съм напълно искрен и това не ме тревожи никак. Бъдещето е у младите. Опитвам се да им предам натрупания в течение на тези години опит.

- Ла Национале вече практикува по-офанзивен футбол. Това за сметка за здравината на отбраната ли е?

- Вярвам, че благодарение на отличната работа на Чезаре Прандели сме открили равновесието между сигурността в защита и идеята за офанзивен футбол, която да позволи на нашите големи нападатели да се изразяват по-добре на терена.

- Купата на конфедерациите добра генерална репетиция ли е за Бразилия 2014?

- Да речем, че е преди всичко отлична основа.

- Кой отбор бихте искал на финал?



- Бразилия заради нейната история и защото побеждаването на отбора от страната организатор ти носи специално чувство.

- Как трябва да Ви наричаме вече: капитан или президент, след като купихте Карарезе, клуба от родния си град?

- Наричайте ме Джиджи, това е достатъчно!

Поклон Джиджи ! ! !